Климат и валежи в България

Здравейте!Въпреки,че страната ни е малка,тя се разделя на 5-климатични области.Всяка една зависи от географското разположение,както и от надморската височина.И така ..

Климатичните области на България


.1.Умерено-континентална климатична област


Обхваща крайдунавските низини, хълмистите райони до Стара планина, най-източните части на Стара планина, Ихтиманското Средногорие и високите котловини на Крайще. Климатът и се формира от преобладаващото влияние на континентални въздушни маси на умерените ширини и такива формирани над Балканския полуостров. От северозапад и запад /по рядко от север и североизток/ нахлуват трансформирани океански въздушни маси. Наблюдава се и нахлуване на тропичен въздух, както и на арктичен през студеното полугодие. Тази климатична област има най-добре изразени континентални черти на климата, като континенталността намалява от север на юг. Средните януарски температури са –2о до –3о, а средните юлски температури - 25о, 26оС. Средногодишната температурна амплитуда има големи стойности 25о – 26оС. В тази област са отбелязани най-ниските зимни температури в България /- 38,3о в Трън /, както и много високи летни температури – 45оС в Бойчиновци. 


Валежите са неравномерно разпределени през годината. Годишната сума на валежите от 500-600 мм в Дунавската равнина, достига до 800 мм в Предбалкана и котловинните полета. Ясно изразена е тенденцията на нарастване в посока юг и във височина. Характеризират се със максимум през лятото /средномесечен максимум през юни/ и минимум /средномесечен минимум през февруари / през зимата. Изключение прави Западната част на Дунавската равнина, където летните валежи се доближават до зимните. Валежите от сняг са през периода декември-март, а във високопланинските части на Предбалкана - от средата на ноември до средата на април. Преобладават дните с валеж от дъжд. Преобладават западните и северозападни ветрове, а през пролетта и зимата преобладаващи са източните ветрове. В Дунавската равнина те могат да бъдат с много висока скорост. Често явление са и фьоновите ветрове в Дунавската равнина и Софийското поле.


.2.Преходно-континентална климатична област

Обхваща Горнотракийската низина, северната половина на Тунджанската област, източната половина на Задбалканските котловини, Благоевградската котловина. Атмосферната циркулация и орографията определят специфичните черти на тази област. Преходния характер на климата се проявява в по-високите зимни температури /средна януарска температура от –1о до -0,8оС/. Януарските температури се характеризират с известна неустойчивост. Възможно е да се повиша до 20оС, а така също и да спаднат до –25о дори –30оС. Тези ниски температури се появяват обикновено едно две денонощия след нахлуване на студена въздушна маса. Характерни са и ранните есенни и късните пролетни слани. Средномесечната юлска температура е около 24оС, а средногодишната температура надхвърля 12,5оС. По-ниски са и годишните температурни амплитуди - около 23оС. 


Годишната валежна сума е 550-600 мм, а в района на Горнотракийската низина тя е под 500мм. Вътрешно годишното разпределение на валежите се характеризира с два валежни максимума /летен и есенно-зимен/ и два минимума /февруари и август/. Снежната покривка е неустойчива, като почти не се осъществява постоянно и непрекъснато снегонатрупване. Преобладават западните и северозападните ветрове, а през пролетта и лятото в източните части на Горнотракийската низинасе проявяват източните и североизточните ветрове. Като цяло общите черти на климата в тази област са по-благоприятни в сравнение с умерено-континенталната климатична област.

.3.Преходно-средиземноморската климатична област

Обхваща долините на реките Струма /на юг от Кресненския пролом/ и Места /на юг от пролома Момина клисура/, Арда, Източни Родопи и Странджанското черноморско крайбрежие. Климатът се формира под въздействието на трансформирани тропични въздушни маси и такива на умерените ширини. Средната годишна температура е 13о - 13,5оС. Средната януарска температура е положителна – 1о - 20С, а средната юлска температура – 24о – 250 С. 


Годишната температурна амплитуда не надхвърля 23о – 240С. Областта е с положителен радиационен баланс през цялата година. Режимът на валежите /с есенно-зимен максимум и летен минимум/ е характерен за средиземноморския тип климат. Периодът на засушаване не е така продължителен и максимумите и минимумите на валежите са относително по-слабо изразени. Годишните валежни суми са между 500-600мм, а в южната планинска част достигат до 700-1000мм. Снежната покривка е много непостоянна, задържа се 1-2 дни, по долините на Струма и Места тя се образува веднъж на няколко години.

.4.Черноморска климатична област

Обхваща меридионална ивица с ширина 20-40 км. на запад от брега на Черно море. Климатът тук се формира освен под влиянието на атмосферната циркулация, характерна за тази част на Балканския полуостров и под влиянието на Черноморския басейн. В областта, както и при преходно-континенталната област се преплитат две климатични влияния - на континента Европа /от северозапад и североизток/ и средиземноморско от югозапад. Континенталното климатично влияние е по-силно изразено в северната половина, средиземноморското - в южната половина. Черно море от своя страна допълнително трансформира нахлуващите над него въздушни маси и формира специфичен климат. Той не може да бъде отнесен нито към преходно-средиземноморския, нито към преходно-континенталния климат. Специфичния черноморски климат е по-мек въпреки липсата на планински прегради. Благодарение на Черно море адвекциите на студени континентални или арктични въздушни маси не се проявяват така остро. Средната януарска температура е положителна - 0,80С /за северното крайбрежие/ и 3,20С /по Южното Черноморие/. Средните годишни температурни амплитуди са най-ниски за страната /20о – 210С/. 


Областта се характеризира с най-слаби валежи. Така например в Добруджа те не достигат 500 мм, но в южната част нарастват на 900 мм. В северната част зимната и лятна сума на валежите се изравнява, като на места преобладава лятната сума. В южната част /на юг от н. Емине/ зимната сума на валежите е винаги по-голяма. В зависимост от термичните условия снежната покривка в северната част се задържа 2-4 седмици, а в южната 4-5 денонощия. През лятото преобладава бризовата циркулация, която са заражда благодарение на откритата водна площ и денонощния режим на температурата. През зимата преобладаващи са северните и североизточни ветрове. Понякога тяхната скорост надхвърля 30 м/с.

.5.Планинска климатична област

Обхваща районите с надморска височина над 1000м. Характеризира се с по-ниските температури, малка температурна амплитуда, голяма облачност и валежи, продължителна и устойчива снежна покривка, ниско атмосферно налягане, висока относителна влажност, силни ветрове. Средногодишната температура е над 0о С, но над 2300 м н. в. тя е отрицателна /връх Ботев - –0,60С, вр.Мусала - до –30С/. Максималните средномесечни температури настъпват през август, а минималните – през февруари. Средните януарски температури на височина 1200 - 1300м са от -3,5о до -4,50С, а на височина 1180-1900м - са от –6о до –70С. В най-високите части на планините средните януарски температури достигат до –100С. 


Средната годишна сума на валежите е 800-1000 мм. Най голяма е тя през пролетта в по северните планински райони, а в южните - през зимата. Периодът със снежна покривка обхваща от 5 до 9 месеца. По билата на планините духат много силни ветрове - скоростта им достига до 30 м/с. Въз основа на измененията на климатичните елементи различаваме нископланински климат /до 1000м/, среднопланински /до 1800 м/ и високопланински /над 1800м/.

От написаното по-горе и то ако трябва да се прехвърли върху картата на България,тя би изглеждала по следния начин:

Коментари

Публикуване на коментар

Писането на кирилица е задължително!

Популярни публикации от този блог

Атмосферна циркулация в България

Изображение
Атмосферната циркулация е много важен климатообразуващ фактор. Преносът на различни въздушни маси над територията на нашата страна не е строго установен - постоянно или по периоди. Поради това е налице многообразие във въздействието на различните въздушни маси през различни периоди на годината върху времето и климата. Влиянието се осъществява от активни атмосферни (циклонални и антициклонални) центрове,които са извън нашите земи. Голямата отдалеченост на Атлантическия и Арктическия водни басейни от територията на нашата страна води до съществени промени при преноса на въздушни маси. Колкото е по-малка скоростта на тяхното придвижване, толкова по-дълбоко те се трансформират и следователно по-слабо влияят с основните си свойства (топлина и влага). Върху климата на България влияят три основни типа въздушни маси, пренасяни към нашата територия - въздушни маси на умерените географски ширини, арктични и тропични въздушни маси. А те от своя страна са съответно океански и континентални. ...
Прочетете още

Цяла година в Европа без лято

Изображение
Здравейте! И понеже наближаваме все по-силно наближаващото Лято,реших да извадя една история от миналото,която се е случила през 1816 година. Но .. Причината Европа да е била без Лято е най-големия вулкан в света Тамбора . Той се намира в Индонезия. Най-голямото му изригване, оценено на 7 -ма   степен по скалата за  вулканични изригвания , е през   1815   година и е най-голямото в съвременната история. Количеството пепел е можело да покрие държава с размерите на Гърция (131 хиляди квадратни километра). Загиват общо 71 000 души, от които около 12 000 от самото изригване. Една голяма част от хората умират от   глад   и   болести , защото вулканът разрушава всички селскостопански земи. Настъпват глобални   климатични   промени. Изригването започва на 6 април и завършва на 16 април. Когато вулкана е изригнал,пепелта е обхванала площ от 600 км от вулкана.Територията била покрита с тънък слой пепел,а след дни вулкана е започнал да изхвърля...
Прочетете още